Стопанката на господ pdf
Dating > Стопанката на господ pdf
Download links: → Стопанката на господ pdf → Стопанката на господ pdf
Но то беше една мъка, която ме доведе до лудост. Обичам книгите, обичам да чета и обикновено чета бързо, но този път четох бавно... Пътят я завежда в селска махала при няколко старци, които променят живота й. Затуй си опичай акъла. Видял съм всякакви хора. Сега на пример ме чопли.... Темите засягат единствено книгата и автора й. Поръчах си я от сайта на Размари, получих я още на другият ден.
Ако нямаш обич, ако имаш дългове или гузна съвест — няма как да си здрав. Да нямаш по-свято от рода си и от земята си! Така знае, че думите ѝ ще бъдат чути. Помисли, ако закъсаш, има ли на кого да се обадиш да дотърчи да те спасява.
Добре дошли на новия сайт btv.bg! - Ще се превърне ли България в новия Йерусалим и ще идват ли у нас поклонници от цял свят, за да стъпят по свещените български територии? Но да се върнем в съвремието.
След като няколко души само за броени дни ми споменаваха името Розмари, това означаваше само едно — трябва незабавно да се запознаем. Значи магията е човешко умение. Няма да засягам тук нивата на това твърде сериозно знание, но както хората са добри и лоши, такава е и магията, която идва от тях. Единственият закон, който би разграничил доброто от лошото, е този за свободната воля. Всяко пожелано от теб енергийно вмешателство в собствения ти живот предизвиква добрата магия. Всяко друго, направено против свободната воля, е лоша. Това е леенето на куршум. Защо хората, при това интелигентни и грамотни, ходят, за да им леят куршум? Обикновено по две причини — заради уплах или защото им е направена магия. Аз ще им кажа. Магията се премахва само с магия! Когато отидат на лекар, за да излекуват болестта си само на физическо ниво, той им дава лекарства. Когато отидат при вещ човек, за да изчисти негативната им енергия, го прави отново с енергия. Просто негативното влияние в тяхното подсъзнание се неутрализира с позитивно. Когато някой отиде при една баба да му лее куршум за здраве, естествено, че това е добра магия — човекът я е пожелал. Но когато отиде при ходжа, за да направи магия за любов на друг — може да бъде пагубно. Същото е, ако майка ти е болна и отидеш при някоя баба да ѝ нарича или да ѝ побае. Ако тя не е пожелала да ѝ се помогне, означава едно-единствено нещо — да промениш пътя ѝ, да я лишиш от урока, който трябва да научи, против свободната ѝ воля. Друг е въпросът кой от вещите хора какъв закон спазва. Голяма част от тях биха направили всичко, ако им се плати. А нивото на лична енергия позволява да го проумееш. В днешно време българите са толкова омерзени и комплексирани, че приемат простите неща като обида за интелекта си. Имат нужда от сложна и чужда терминология, за да оправдаят с нея претенциозни и всъщност несъществуващи резултати. И двете добре са си свършили работата. А истината е една, но винаги е привилегия на мислещите хора. Вярно ли е, че зад всичко това стои една родопска баба? Розмари обича да казва, че няма нещо, което велик гуру да е описал в няколко тома и да не го знае българска баба, която гледа три кози в Родопите — бел. Прадядо ми е италианец и съвсем естествено съм откърмена с легендите за италианския ми род. Когато стъпих там за първи път, установих, че има други миризми, водопад от цветове, невероятна красота. В Пиза се запознах с бъдещия ми втори съпруг. Беше класическа италианска история — голяма любов и голямо страдание, той в едната държава, а аз — в другата. Точно тогава ме бяха поканили в Пловдивския театър за едно представление и репетирах в Пловдив. Той дойде от Италия. Беше с мен на репетициите, говореше с всички, въпреки че никой не разбираше какво казва. Беше невероятен, хората го обичаха… Когато си отиде, по време на генерална репетиция получих съобщение по телефона. Предлагаше ми да се оженим. Не можех да повярвам. Дори отидох за всеки случай да проверя в речника какво значи написаното. Тогава реших, отидох в Италия, ожених се… и само след месец цветовете изтекоха като в анимационен филм и светът около мен стана черно-бял. Беше ми мъчно за всички, наричах го нормална носталгия. Но нещата се задълбочиха — започнах да губя съня си, да повръщам, да плача, да не мога да ям. Себе си започнах да губя… Дойде момент, в който реших да се прибера за по-дълго. Приятел ми предложи да си почина в неговата къща на село и абсолютно сама тръгнах натам. Пътувах нагоре между боровете и пътят нямаше край. После се ширнаха Родопите… и дъхът ми спря. Слязох от колата и се погледахме малко със селото. Когато намерих къщата и влязох, се изненадах — беше толкова хубава, чиста, подредена, а ме бяха предупредили, че никой не е влизал в нея от 7-8 години. Реших, че някой друг сигурно има ключ и звъннах да питам, но не, никой не беше влизал. Помня в първия момент колко глупаво се почувствах, защото едно е да знаеш, че тоалетната е на двора, друго е да разбереш, че тя вярно си е там смее се. Едно е да знаеш за тъмното и тихото, друго е, като се мръкне, те да ти седнат на прага. Стоях на миндера, мислех за прекрасната ни къща в Италия и си се чудех какво правя там. Излязох навън, а в краката ми една урва. Все едно душицата ми влезе в Родопите и си намери мястото… Сутринта ме събудиха баби, които викаха нещо. Беше 5,30 ч, въобще не ми се спеше. Стоян, който ми даде ключа, ми беше казал, че мога да си купувам сирене и мляко от някаква баба Магда и отидох да я търся. Отвори тя вратата, имаше едни очи… сякаш отдавна ме знаеше. Взех си сиренето, а тя ме пита как ми викат. Вдигнах рамене и тръгнах да си ходя. Изведнъж си спомних неочаквано чистата къща и… хукнах надолу по пътеката. Имах нужда малко да се махна, да видя хора, запалих колата и слязох в града. Седнах в едно кафене, взех си торта и кафе и се поогледах. Сърцето ми подскочи и кой знае какви неща съм наредила в ума си тогава. Когато се върнах в селото, право при нея отидох. А тя, хитро усмихната, ме посрещна. Ударих го на молби, а тя някак внимателно слуша. Пет месеца вече не съм добре. Остави тоя номер с корените! Аз казах — в Русе. Ако не знае, залинява, силата ѝ зтича. Затуй си опичай акъла. Или италианецът да идва тука, ти ако се върнеш там, ще умреш. Не знам дали защото ми е било мъчно, или от облекчение. Маха с ръчичка, все едно муха гони. Но аз вече бях решила. Слезе баба Сабрие и аз почвам да я моля. Казах ѝ, че баба Магда и баба Рада са ми позволили, и някак си ѝ смекчих сърцето. И на другия ден жената дойде с мъжа си. Аз стоях до печката в ъгъла. Първо се почувствах много неловко, след това ми стана едно хубаво… Погледнах си часовника по едно време, беше минал 1,45 ч. Трите започнаха да стават. И мене аха всичко да ми се подреди… и тоя Аллах ми развали приказката. Когато свършиха, наляха водата от котела в съдове. Дадоха я на мъжа и си тръгнаха. Нищо не си казаха. Аз ѝ викам, че трябва да разбера какво се случи, какво стана. Думите бяха речени за добро, ако жената си е научила урока, реченото ще бъде сторено. Твоята майка те е именувала Розмари, значи, като те викне майка ти с това име, се обръщаш. И с бога е същото. Всяка душа си има вяра и според вярата си му дава име. Затуй всяка от нас го вика с каквото име го е нарекла. Така знае, че думите ѝ ще бъдат чути. Вярата е свято нещо, да знаеш, защото идва от душата. А душата идва от бога. Никога не съди вярата на хората, тя им е най-скъпа! Май тогава реших да остана при баба Магда. Живях при нея 6 месеца и половина. Всички ме обявиха за луда. Ако някой си мисли, че съм изкарала романтично, много греши. Имах бълхи, беше студено, постоянно работех в градината… - Тя как те позна? Наистина е вярно, че учителят трябва да те познае. Сега хората плащат за духовно знание и си мислят, че научават нещо. А всъщност душа с душа трябва да се преплетат и да сключат договор. Другото не работи, то е просто плод на огромното желание за бърза промяна и самозаблудата, че е възможно. Сериозното знание нито е романтично, нито кой знае колко вдъхновяващо. То си е последователна, практическа работа и със сигурност е изпитание. Истинското знание е единствено лично постижение! То не идва след прозрение и просветление, а е резултат от дълго търсене и сериозно количество воля за действие. На това се научих в онова село. Обадих се на баба Магда и ѝ казах, че искам и аз да започна да наричам. Не бях решила да ходя, просто бях събрала смелост да го кажа, но отложих всичко и тръгнах. Като влязох в къщата, тя ми сложи за ядене, все едно нищо не се е случило. А мене ме блъска сърцето в гърлото. Надвечер е, а ние седим и мълчим. Имам чувството, че тази баба е измислила мълчанието, много истини научих в него. Веднага разбрах какво съм сбъркала и ме сви сърцето. Само ако той поиска, туй е правилото! Можеш ли да устискаш пред тежките очи на човек, когато любимият му е на смъртен одър? Не съм си давала сметка какво значи. Много след това разбрах. Можеш ли да ѝ платиш цената? Можех всичко да обещая, но тя ме накара да се закълна в пръст. У нас старите клетви са с родова земя, с шепа пръст от мястото, където е кръвта на рода. Тя ме накара да се закълна в учена пръст. Тоест в нейната, там, където съм се учила. Така ме беше стегнало гърлото, че и дума не можех да кажа. И душата ми даде. Казва се обредно наричане. Това е тайнство, в което всеки добросторник участник изрича собствената си истина. Истината за това какво най-много иска в този живот, кое му е най-скъпото благо. Наречницата носи голяма отговорност, защото, като полага думата, тя пада като камък и няма мърдане. Всяка зле подредена дума може да обърка намерението на самия обред. В това е дарбата. Да чуеш самия ритъм и да отвориш правилното гнездо за всяка дума, как да бъде положен камъкът, че да доведе до сбъдване. То не е мъчно, защото е тъжно, а защото е трудно. Това е наричането за прошка. За него трябва нараненият и наранилият го да са заедно. Да застанат очи в очи и всеки да има силата да чуе истината на другия. Прошката трябва да бъде поискана на глас и да бъде дадена на глас. Никой не може да излъже водата и хляба. А наречницата е тази, която изприда нишката на прошката. Болката на една душа е една нишка, болката на другата е втората нишка. Има едни други, по-светли нишки, на обичта. Наречницата трябва да успее да дръпне двете нишки на обичта и така да ги преплете в двете на болката, че накрая да излезе прошката. Да могат сълзите да бъдат изплакани. Тя пресуква, изважда думите от единия и от другия и ги реди. В груповите обреди ролята на водача е точно това — да изкара от всеки добросторник правото слово. Това е отговорността — не относителната истина, а абсолютната. Бабата преди всичко има здрав корен — векове българско знание са го поливали! После се чува със Земята. Знае колко е часът без часовник, познава какво ще е времето. За нея Земята е майка. Толкова ѝ е благодарна, че ѝ чува гласа. Когато дъхът на бога реши отново да се прероди, той прави първо най-важния си избор — към земята. Точно там се свързва с корена и образува душата на човека тук и сега. Ако бях родена в Италия, моят живот нямаше да е този, който е в момента, нали? Значи точно този избор на душата ми предпоставя уроците ми. А жизнената ми сила в този живот се намира в корена ми, в земята българска. Затова все казвам на хората да си поливат корена, за да са здрави и радостни в живота си! Когато употребяваме чуждици, нишките в кълбото на езика изтъняват, не вървят равно и после пресуканите думи се накъсват. А това се отразява на корена ни! Като разказваме приказката за Неродената мома на децата си. Като от време на време слушаме нашата си гайда. Като именуваме децата си с български имена! И най-вече — като помним и почитаме. Липсата на отношение е много по-страшна от омразата. Ако обърнеш гръб на корена си, той просто ще залинее и ще изчезне! Така че веднъж поне целунете ръка на баба си и я питайте да ви разкаже за нейната баба. Пък после разкажете на децата си. Имам свитъци, дървени икони. Ако не можеш, изпълняваш желание. Всичките ми дарове са сериозно упражнение за куража да кажеш истината и за качеството на въображението. Хората могат да ги видят на www. Преподавам, правя семинари, на които разказвам за българското знание. Чувствам се точно на мястото си. А иначе има три прости принципа, които сама се убедих, че ако спазваме, можем да постигнем щастието: Почитай Корена си! Изричай само правото слово — истината! Следвай само собствения си дъх! За мен тя беше велик учител.
Last updated